Черно море е затворено междуконтинентално море, част от Средиземноморския басейн, с който се свързва посредством Мраморно море. Намира се между Европа и Азия, а на бреговете му са разположени шест държави: България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна. По крайбрежието на тези държави живеят над 16 млн. души.
Черно море е почти изолирано от Световния океан, но дълбочината му достига до 2 212 м и в него се оттича водосборен басейн с площ над 2 млн. кв. км. Единствената връзка на морето със Световния океан е Босфорът, естествен 35-километров проток, дълбок на места едва 40 м. Керченският проток осъществява връзката с по-малкия воден басейн – Азовско море. Площта на Черно море е 422 000 км². Всяка година в Черно море се вливат около 350 куб. км речни води от територия, заемаща почти една трета от континентална Европа и включваща значителни части от осемнадесет държави. Втората, третата и четвъртата по големина европейски реки (Дунав, Днепър и Дон) се вливат в Черно море. Черно море има положителен сладководен воден баланс, което означава, че от реките и валежите в него постъпва повече сладка вода, отколкото се изпарява. Годишно то получава около 350 куб. км сладка вода от реките, около 230 куб. км от валежите, а губи от изпаренията приблизително 354 куб. км вода. Поради положителния сладководен баланс водното равнище на Черно море е по-високо от това на Мраморно море средно с около 0,43 м.
Така излишните води се оттичат през Босфора в Мраморно море и напускат водния басейн. Те образуват едно горно течение през протока с посока извън Черно море. Едновременно с това по дъното на Босфора в Черно море се втича значително по-солена вода от Средиземно море, около 35‰, която се смесва с водите на Черно море и така поддържа относително ниската соленост на повърхностните води – 17,5 – 18‰.
На повърхността солеността показва колебания според сезона. По вертикално направление тя започва да нараства около 50 м дълбочина, на 200 м вече е значителна, а под 200 м нараства много бавно. Съставът на солите в черноморската вода е идентичен с този в океанската. Водите на Черно море съдържат и значително количество биогенни елементи – съединения на азота и фосфора, които постъпват в него предимно чрез реките.
В Черно море се вливат пряко 14 български реки, които доставят от крайбрежната суша около 2 куб. км води годишно. Най-пълноводната от тези реки е Камчия. Дебитът на реките е силно променлив и зависи от сезона. Най-значимите от тях са Батова, Девненска, Провадийска, Камчия, Ропотамо и Велека.
