Водата е безценен природен ресурс, а политиката по отношение на нейното опазване придобива все по-голямо значение през последните десетилетия. Причина за това са процесите, свързани с нанасянето на екологични щети и изчерпването на природните ресурси, които засега не са поставени под контрол. За щастие много хора започват да оценяват все по-точно скритите опасности и да настояват за по-решителни действия за опазване на околната среда на национално и най-вече на европейско ниво. В резултат на това се разширява значително инструментариумът от мерки, от законодателство до финансови механизми, за провеждането на екологична политика. В тази политика от началото на 90-те години на миналия век са въвлечени и държавите от Черноморския регион.
През 2007 г. Европейският съюз (ЕС) става част от него и последователно прилага мерки за опазване чистотата на водите, като част от околната среда, от местното и регионално богатство. Усилията за опазване на Черно море и на крайбрежието му, за постигане на добро екологично състояние на басейна също се вписват в перспективите на европейската политика за устойчиво използване и съхранение на регионалните морета. Съществува тясна връзка между усилията за опазване чистотата на реките и водите в басейна на Черно море и възстановяването на морската екосистема. За решаването на комплексните проблеми на този уникален воден обект, като замърсяване, загуба на местообитания и свръхексплоатация, е нужно да се търси сътрудничество много по-широко от границите на Европейския съюз.
Опазване на различни видове води
В резултат от нарастващото и интензивно потребление на вода се появяват опасности за влошаване на качествените характеристики на водите на сушата и в морето ― в резултат от замърсяване, както и от промени във физическата конфигурация на водните басейни, при изграждането на нови язовири, пристанища, брегови съоръжения, канали. Все по-широк кръг от дейности се извършват в морето и с ресурси от морето.
Ние зависим в редица отношения от реките и от езерата — крайбрежни и морски, както и от подземните води. Това са най-общо казано повърхностните водни обекти и подземните води на сушата и в непосредствена близост до брега, чието качество трябва да се следи и управлява. Подобни задължения има всяка крайбрежна морска държава, която упражнява суверенитет върху определени морски води при крайбрежието й. Това се отнася и до всички черноморски държави, включително членките на ЕС България и Румъния. Морските води под техен суверенитет и юрисдикция, особено вътрешните води и териториалното море, трябва да бъдат защитени и съхранени чисти, здравословни и продуктивни. В общите мерки за опазване на Черно море и постигането на добро екологично състояние за целия басейн е нужно да бъдат приобщавани и въвличани всички крайбрежни държави.
