През последните десетилетия пластмасата постепенно се превърна в неразделна част от ежедневието ни. Пластмасата се произвежда от суров петрол, който е невъзобновяем ресурс в ограничена наличност и значително въздействие върху климата. Именно поради качествата, които са наложили масовата употреба на пластмаса – лекота и издържливост, тя попада лесно в околната среда, пътува на далечни разстояния и ще остане там дълги години.

Пластмасовите опаковки, чашки, бутилки, четки за зъби, мокри кърпички и много други ежедневни предмети, а дори и влакната от полиестерните ни дрехи, пътуват по отводнителната и канализационната мрежа на градовете, докато стигнат до реките и така постепенно се вливат в морето. Тъй като са леки и се носят малко под повърхността на водата, отпадъците не се виждат от сателитни снимки и представляват не „пластмасов остров“, а т.нар. „пластмасова супа“, в която на места има шест пъти повече пластмасови частици, отколкото зоопланктон.

Кратки факти

  • Пластмасата е най-често срещаният отпадък в морето
  • Всяка минута от всеки ден в моретата и океаните попадат около 15 тона отпадъци, повечето от които са пластмасови изделия за еднократна употреба
  • Ако сегашната тенденция продължава, през 2050 г. в моретата ще има 12 милиарда тона пластмаса – повече, отколкото риба.
  • Главните виновници за замърсяването на Черно море са пластмасовите бутилки и техните капачки, пластмасовите опаковки от бързи храни, както и пластмасовите торбички.

Едва 9% от всичката пластмаса, произведена между 1950 г. до днес, са рециклирани. Всичко останало – около 5 милиарда тона пластмаса – се изгаря, заравя се в сметища или замърсява моретата, реките и околната среда. Пластмасата ще остане там в продължение на столетия, раздробявайки се на все по-малки пластмасови частици, които отделят вредни вещества във водата, почвата и хранителната верига. Над 270 животински вида страдат от заплитане или поглъщане на тези отпадъци, като особено застрашени са морските костенурки, птици и бозайници. Всяка година стотици хиляди морски животни умират от задушаване, задавяне или друго съприкосновение с пластмасови отпадъци.

Пластмасовите отпадъци са заплаха не само за живота в океаните, но също и за самите нас. Освен навсякъде в околната среда, в нашите тела също има пластмасови частици, които поглъщаме чрез някои храни и напитки, включително морски дарове, трапезната сол и дори бутилираната вода. Това носи рискове за здравето, които все още не са напълно оценени.

Пластмасата нанася щети от началото до края на своя жизнен цикъл: от производството до изхвърлянето. Филмът „История на пластмасата“ разкрива тъмните страни на пластмасовата индустрия и нагледно показва въздействията върху хора от различни части на света.