Екологичното мислене има две цели.
Първата е да опише метафизичните, епистемологичните и ценностните насоки, възприети към околната среда в историята на западната мисъл.
Втората е да се разработи подход към екологичната мисъл, основан на идеята за настройка.
Настройката ни насочва към екологично мислене, за разлика от простото мислене за екология. Направен е призив към някои източни и аборигенски подходи, за да се развие идеята за настройка. Като такова, то оспорва някои основни (западни и философски) ценности и етични допускания за това какво означава да си част от екологичните процеси. С тази теоретична основа книгата след това се опитва да разгледа някои от фундаменталните концепции, които понастоящем са в основата на екологичната политика – концепции като устойчивост, устойчиво развитие и опазване.
Тези примери за това как екологичното мислене може да се приложи към редица политически проблеми подчертават напрежението, свързано с разбирането на връзката между хората и тяхната среда.
Екологичното мислене обаче позволява тези напрежения да се разглеждат не просто като проблематични, но и като информативни за нагласяване; той се опитва да адресира в политиката несигурността, която възниква, когато тези напрежения се разберат в тяхната пълнота.
