В световен мащаб: Проблемът със замърсяването на моретата
Над 10 милиона тона отпадъци попадат в световните океани и морета всяка година. Много специалисти смятат, че ако замърсяването продължи със същите темпове, след 30 години в океаните ще има повече отпадъци, отколкото живот. Интересното е, че това е един от най-големите проблеми, но и такъв проблем за чието решение същевременно може да помогне всеки.
Върхът на айсберга: Стряскащите цифри
Само 15 % от замърсителите в моретата плуват на морската повърхност; други 15 % са под водата, а 70 % остават на морското дъно. Най-често срещаните замърсители на Световния океан са пластмасовите отпадъци. Причината за това е: евтин материал, който е лесен за оформяне в различни изделия и едновременно с това, е много лек и относително издръжлив.
На второ място, като основен замърсител на световния океан са изоставените или потънали морски съоръжения – над 600 000 тона отпадъци от този тип се разграждат в Световния океан. На трето място се нареждат гумените отпадъци. Знаете ли, че автомобилните гуми, попаднали в природата, се разграждат за между 120 и 140 години. Освен тях обаче в природата попада още голямо количество гумени отпадъци от детски играчки, домакински уреди и много други. Важно е да не забравяме, че химическите отпадъци също много вредят на екосистемите в моретата и океаните и имат катастрофален ефект върху животните, живеещи в морските дълбини.
Как стоят нещата в Европа:
Според годишен евродоклад за качеството на водите за къпане малко над 85% от наблюдаваните през миналата година места на Стария континент са отговаряли на най-високите и най-строгите стандарти на Европейския съюз за „отлично“ качество по отношение на чистотата на водата. По този показател България се нарежда на предпоследно място, след нас е само Полша.
Замърсяването на водите с фекални бактерии носи голям риск за човешкото здраве, особено когато такова замърсяване се среща в местата за къпане, е казано още в доклада. Основните източници на замърсяване са отпадните води и водите, оттичащи се от стопанства и земеделски земи.
Замърсяването на Черно море: Ох – баня, ох – ке(НЕ)ф
Когато говорим за замърсяване с фекалий, няма как да не споменем Варненското езеро и казусът: код кафяво. Варненското езеро бе замърсено с отпадни води вследствие на скъсан подводен напорен тръбопровод. Канализационният тръбопровод причини екокатастрофа след като близо година езерото е било замърсявано от битовите води на 27 хиляди души от квартал “Аспарухово”. Освен този източник на замърсяване, езерото има последствия и от производствени и земеделски води и химикали.
Това обаче е само един от многото компоненти на замърсяването на Черно море. Според данни от проучването за намаляване на пластмасовото замърсяване „Свободни от пластмаса“, замърсяването с микропластмаса на българското Черноморие е съпоставимо с това на някои от най-замърсените морета в света, като е сходно с това в Балтийско море и Северозападното Средиземноморие – едни от най-замърсените водни басейни в света. Според проучването, пластмасовите опаковки, които изхвърляме в България само за едно лято, биха покрили повърхността на всичките ни морски плажове.
Откъде идват отпадъците в морето
Всъщност оказва се, че реките са най-големият източник на замърсяване на Черно море – на цели 80% от отпадъците. Те са източници на морски отпадъци са както на сушата, така и в морето. Замърсяване има още в резултат на човешката дейност в крайбрежната зона, риболовните дейности, корабоплаването, крайбрежните инсталации, заведенията и тн. Най-често срещаните отпадъци са найлоновите опаковки и пликове за еднократна употреба, следвани от стари рибарски мрежи, въжета, угарки от цигари, запалки и др.
Странно, но по-често се говори за проблеми като презастрояването на бреговете, за дюните, за нерегламентирано къмпингиране, а доста по-рядко се засяга темата за вредата, която човекът нанася на черноморската вода със своите отпадъци. Голяма част от хората изхвърлят свободно отпадъците си, а заведенията, хотелите и атракционите също не пазят чистота.
Да не говорим за проблема – а за неговото решение!
За справяне с отпадъците в моретата: да започнем с превенция
В последните години се наблюдава ръст на замърсяването на плажа, като основният виновник за това са туристите. С най-голям дял са замърсяванията с пластмасови материали и цигарени угарки. не е достатъчно само да се събират отпадъците, а е необходимо и да се променят производствата. От изключително значение е сътрудничеството между различните сектори – администрация, бизнес, НПО, граждани.
Превенцията трябва да е приоритетна мярка и тя трябва да е на образователна основа – както в училищата, така и на различни целеви групи. Mестните партньори по програмата _Място България от Варна – Морски клуб Приятели на Морето проведоха няколко мащабни кампании по плажовете и заведенията на града.
Доброволците проведоха кампании за повишаване на осведомеността сред плажуващите, с цел ангажиране на гражданите в поддържане и почистване на плажовете, които обичат да ползват. За целта на плажуващите бяха раздадени хартиени торбички, за да съберат отпадъците си в тях и след това да ги изхвърлят в кошчетата за боклук.
Над 100 информационни пирамиди с послание Море #Безотпадъци бяха предоставени на заведенията, които желаят да се включат и да ги поставят на масите и баровете си, и чрез тях да информират своите гости кои са стъпките за опазване на плажовете и морето.
За да подготви доброволците, да бъдат запознати с темата, за да могат да отговарят на въпросите на гражданите, организацията проведе и образователни кампании за младежите по темите за рециклиране, управление на събития, устойчивост и предотвратяване на отпадъци в морето.
Да видиш невидимото
Освен източник на токсични вещества в природата, фасовете са трудно разградим отпадък, за който за съжаление много хора нехаят.
Една от различните инициативи, които се проведоха във Варна, посветени на намаляването на отпадъците, бе провокативната акция, целяща опазването на околната среда, и в частност намаляване на замърсяването от цигарени угарки.
Фасовете изпреварват найлоновите торбички и пластмасовите сламки като най-разпространеният замърсител. Всяка година в света се изхвърлят около 680 милиона килограма тютюневи отпадъци. Поради малкия си размер, угарките от цигари често остават незабелязан и неглижиран замърсител. Над 10 големи събития бяха взети на прицел от „БГ Бъди активен“ и партньорите от Морската столица – Power Jump, и по време на тяхната програма осъществиха кампания за разделно събиране на отпадъците и съпровождащите я комуникационни послания и провокации към публиката.
Действията започват на сушата.
По-голямата част от отпадъците в моретата се генерира от дейности на сушата. Как да спрем потока от отпадъци към моретата? Най-доброто място за начало на противодействието срещу този проблем е сушата. Важно да действаме така, че да намалим боклука, да го държим далеч от морето и водните пътища – реките.
Насърчаване на обществеността за по-голяма активност и участие в решаването на проблема с отпадъците чрез организиране на периодични кампании за събиране на отпадъците по плажовете.
„Риболов за отпадъци“
Наричат морето около буните на Варна Невидимото сметище. През последния месец, бяха осъществени две почиствания на подводни зони по българското черноморие от Морските партньори, като сред съкровищата които „уловиха“ бяха гуми, въжета, проволки, пластмасови бочки, кофи и т.н.
Рибарите като част от решението
Рибарите са част от решението на проблема със замърсяването а въпроса как тогава рибарите да се ангажират със събирането на отпадъците. Поредната акция, която се проведе в Морската столица бе от школата по изкуства Дедал, които организираха кино фестивал на плаж Карантината, известен с рибарското селище, разположено там. Специално избрани бяха късометражни филми по темата за рециклирането, отпадъците и предотвратяването на замърсяването, като основен елемент на събитието бяха рибарите и тяхното въвличане в идеята чрез образоване по темата. Чрез езика на изкуството, за да провокират размисъл върху темата, филмите целяха да покажат различни гледни точки и да стимулират отговорност и отношение към отпадъците, които всеки от нас генерира
Възможност за промяна
Решаването на този проблем изисква повишаване на екологичната осъзнатост у хората и осъзнаване на тяхната отговорност за него като единици. С разбирането на проблема и на възможността, че те наистина могат да участват в решения, които подобряват нещата за тях, техните приятели и семейства, идва същинската промяна.
